др Едиола Пренди, Киара лого

Фондация КИАРА

Фондация КИАРА е основана от д-р Едиола Пренди на 03.11.2023 г. Фондацията е регистрирана в България като „Фондация за интегративен подход в медицината и обществото – КИАРА“ (ЕИК: 207586126) с цел подпомагане на здравни и обществени инициативи.

Трите основни цели на фондацията сa:

  1. ⚕️Консултативна помощ на майки на деца със специфични нужди и на онкоболни.
  2. 📜 Подкрепа на образованието във връзка с интегративния свят и въвеждане на яснота в разбирането, както и създаването на мост между интегративната и конвенционалната медицина.
  3. ☯ Издигането на човешките отношения на едно добронамерено равнище като основна халка на физическото и емоционалното здраве. Това е и най-важната от трите цели и е описана в учредителния протокол като „Интегративен подход в обществото“.

След създаването на фондацията д-р Пренди наименува по-рано създадена група със същата цел с името КИАРА.

Групата е създадена за изява и подкрепа на всяка работеща и бореща се жена.

Единственото, което се очаква от всеки член на групата, е да представи своята работа и да бъде подкрепен от останалите.

Мотото на групата е, че човек не е само това, което носи, не е само това, за което се бори, а и това, за което другите го подкрепят и му дават шанс да защити, постигне и издигне.
Виж група киара

Корените на КИАРА

Хората често ме питат защо сред основните каузи на Фондация КИАРА са подкрепата на майки на деца със специфични потребности, помощта за онкоболни, образованието и възстановяването на човешкото отношение.
Корените на КИАРА са в моето детство в Албания, във връзката ми с бабите и дядовците ми, с роднините ми и с народопсихологията на тогавашната Албания, изолирана от почти целия свят. Елвис, Фиорела, баща ми и моят собствен път, описан в автобиографията ми, постепенно изградиха в мен съзнанието, от което години по-късно се роди КИАРА.
‍
Моята автобиография е историята на едно момиче, което никога не е мечтало да стане лекар или да спасява животи. Едно момиче, достатъчно артистично и талантливо в писането, за да има шанс за съвсем различна реалност, но което прие медицината като дар на съдбата, въпреки всички трудности по пътя, с желанието един ден да предаде на другите всичко, което смята за ценно.
‍
Не вярвам, че има случайности. Може би всичко това ми се случи, защото човек, който не търси слава и няма стремеж към кариера на всяка цена, може по-свободно да погледне към забравеното, към онова, което човечеството е изгубило през хилядолетията, и да се опита да го разгледа отново през призмата на съвременните медицински доказателства. Да внимава за залитането в крайности. Да се опитва, доколкото може, да предпази от несправедливото подценяване или надценяване на което и да е от двете лица на медицината. И просто да даде още една перспектива на онзи, който е готов да я чуе.